Съпротивлението на заземителната уредба зависи от нейното предназначение, съгласно нормативните уредби.

Основните изисквания са:

• За мълниезащита: Съпротивлението трябва да бъде под 10 Ω (ома).
• За защитно заземяване (в сгради без мълниезащита): Обикновено се изисква съпротивление под 30 Ω.
• За специализирана апаратура (сървъри, медицинска техника): Често се изисква много ниско съпротивление, например под 4 Ω или дори под 1 Ω.

Ние проектираме и изграждаме уредби, които да отговарят на конкретното изискване за вашия обект.

Основната разлика е:

За разлика от пасивните системи, тя работи на четири ключови принципа, които обясняват нейната ефективност:

• Защитното заземяване предпазва хората от токов удар при авария в самата електрическа инсталация (напр. пробив в изолацията на уред).
• Мълниезащитното заземяване предпазва сградата, като поема и разсейва огромния ток от външен източник – директен удар на мълния.
  

В една сграда често двете системи се обединяват в една обща заземителна уредба, която трябва да отговаря и на двете изисквания.

Животът на заземителната уредба зависи пряко от качеството на вложените материали и агресивността на почвата.

Приблизителният експлоатационен живот е:

• Горещопоцинкована стомана: Между 15 и 25 години, в зависимост от киселинността на почвата.
• Помеднена стомана: Над 30-40 години, тъй като медта е много по-устойчива на корозия.
• Неръждаема стомана (Inox): Практически вечен, с живот над 50 години.

Инвестицията в по-качествени материали гарантира дългосрочно спокойствие и сигурност.

Това е често срещан проблем, за който имаме специализирани решения. Постигането на ниско съпротивление в такива условия е трудно, но не и невъзможно.

Някои от методите, които прилагаме, са:

• Дълбочинни заземители: Забиване на колове на много по-голяма дълбочина (над 10-15 метра), за да се достигнат по-влажни и проводими почвени слоеве.
• Развити контури: Полагане на много по-дълги хоризонтални заземители (шини или въжета) в траншеи.

Измерването се извършва със специализирана апаратура – тестер за съпротивление на заземяване.

Процесът накратко е следният:

• Използва се триелектроден или четириелектроден метод.
• Освен връзката към самия заземител, в земята се забиват и два спомагателни сонди на определени разстояния.
• Уредът подава ток и измерва спада на напрежение, като по този начин изчислява съпротивлението в омове (Ω).

Това измерване трябва да се извършва само от квалифицирани лица със сертифицирана апаратура.

Да, абсолютно. Всяка съвременна електрическа инсталация трябва да има изградено защитно заземяване.

Причините са няколко:

• Безопасност: Това е основната защита срещу токов удар.
• Нормативно изискване: Задължително е за издаването на Акт 16 и всички последващи проверки.
• Правилна работа на уредите: Много съвременни уреди и защити (като дефектнотоковите) не работят коректно без наличието на ефективно заземление.

Категорично не! Това е изключително стара, опасна и забранена практика.

Причините са:

• Опасност от токов удар: При авария или удар от мълния, целият водопровод може да попадне под опасно напрежение, застрашавайки живота на хората в сградата и дори в съседните.
• Корозия: Води до ускорена корозия на металните тръби.
• Ненадеждност: С подмяната на металните тръби с пластмасови, тази "връзка" става напълно неефективна.

Правилното заземяване се изгражда само със специално положени за целта заземители.

Протоколът е официален документ, който удостоверява състоянието на вашата заземителна уредба.

Той съдържа следната информация:

• Данни за обекта и възложителя.
• Описание на измервателния уред (модел, фабричен номер, дата на калибрация).
• Атмосферни условия по време на измерването.
• Схема на измерването и измерената стойност на съпротивлението в омове (Ω).
• Заключение дали измерената стойност отговаря на нормативните изисквания.
• Подпис и печат от лицензирана лаборатория или лице.

Изравняването на потенциалите е ключова мярка за безопасност, тясно свързана със заземяването.

Целта му е:

• Всички големи метални части в сградата (водопроводни тръби, тръби за парно, метални конструкции, корпуси на табла) да се свържат електрически помежду си и към главната заземителна шина.
• По този начин се предотвратява появата на опасна потенциална разлика (напрежение) между различните части при авария или мълния.

Това е задължителна част от изграждането на всяка сигурна електрическа инсталация.

Периодичността на проверките е регламентирана в нормативните уредби.

Основните срокове са:

• При въвеждане в експлоатация (Акт 16)При въвеждане в експлоатация (Акт 16): Задължително измерване.
• За мълниезащитни уредби: На 1, 2 или 3 години, в зависимост от нивото на защита.
• За общи електрически уредби: Обикновено на 5 години, освен ако няма друго предписание.

Редовната проверка гарантира, че вашата защита остава ефективна във времето.

Да, съгласно българското законодателство и Наредба №4, всяка мълниезащитна уредба трябва да бъде изградена въз основа на одобрен технически проект.

Проектът изпълнява няколко критични функции:

• Оценка на риска: Определя необходимото ниво на защита за вашата сграда.
• Избор на оборудване: Специфицира точния модел МИД и компоненти.
• План за монтаж: Показва точното разположение на токоотводите и заземителя.
• Законова основа: Служи като база за изготвяне на документите за Акт 16.

Ние предлагаме цялостна услуга, включваща изготвяне на проект от лицензиран проектант, което ви спестява време и гарантира пълна изрядност.